С Ъ Н

Във пухено легло и розов балдахин

една принцеса стогодишен сън си спяла,

тъй както е написано от братя Грим -

зла орисница нещастие и предвещала.

Но кръстницата - феята добра,

принцесата с вълшебна пръчица допряла

и след нещастието, щастие и пожелала.

От далечно царство да дойде принц незнаен

и със целувка от магията да я избави.

И както само в приказките става

... и били щастливи, живяли дълго и...

Доброто винаги ще побеждава.

* * *

В легло с чаршафи от сатен

аз първи сън заспивам сладко,

след натоварения дълъг ден,

в съня намирам щастие, макар за кратко.

Сънувам се като принцеса,

в палати, пълни със слуги

и тръпнеща в очакване на залеза,

че принц незнаен тайно ще ме посети.

Пристига той във полунощ,

когато всички спят, дори звездите,

и бавно сваля своя лъскав плащ,

усмихва се и до леглото коленичи.

Ръцете ми поема в свойте длани,

а думите му като музика звучат,

опиянена, оставам без дихание,

потънала във бездната на любовта.

Със нощницата лека и ефирна,

тъй както нежна е нощта,

с едно докосване се свлече,

с целувки жарки ми покри плътта.

Когато неговите устни с моите се сляха

и около нас се спусна розова мъгла,

от таз целувка боговете онемяха,

в заговор решиха да сторят те злина.

И неговият образ се разсея,

докато ликът  напълно избледня,

една богиня в свойто царство го понесе,

че принцът неин бил во веки времена.

От моите прегръдки го изтръгна,

а аз се молех, плачех във нощта,

с болка и душа разкъсвана,

гласът не ми достигаше да изкрещя.

  * * *

Полунощ е! Дори звездите спят.

А аз уплашена в леглото се обръщам,

плъзгам по чаршафите ръка

и продължавам моя принц да търся.

Какво ви сторих, Богове,

че хубавия сън ми взехте?

Там бях във приказните светове,

защо ми толкоз завидяхте?

В съня си грях ли аз извърших,

защо изпращате ми наказание?

В реалния живот ме връщате,

заточеник на доживотното изгнание.