Сън
С Ъ Н
Във пухено легло и розов балдахин
една принцеса стогодишен сън си спяла,
тъй както е написано от братя Грим -
зла орисница нещастие и предвещала.
Но кръстницата - феята добра,
принцесата с вълшебна пръчица допряла
и след нещастието, щастие и пожелала.
От далечно царство да дойде принц незнаен
и със целувка от магията да я избави.
И както само в приказките става
... и били щастливи, живяли дълго и...
Доброто винаги ще побеждава.
* * *
В легло с чаршафи от сатен
аз първи сън заспивам сладко,
след натоварения дълъг ден,
в съня намирам щастие, макар за кратко.
Сънувам се като принцеса,
в палати, пълни със слуги
и тръпнеща в очакване на залеза,
че принц незнаен тайно ще ме посети.
Пристига той във полунощ,
когато всички спят, дори звездите,
и бавно сваля своя лъскав плащ,
усмихва се и до леглото коленичи.
Ръцете ми поема в свойте длани,
а думите му като музика звучат,
опиянена, оставам без дихание,
потънала във бездната на любовта.
Със нощницата лека и ефирна,
тъй както нежна е нощта,
с едно докосване се свлече,
с целувки жарки ми покри плътта.
Когато неговите устни с моите се сляха
и около нас се спусна розова мъгла,
от таз целувка боговете онемяха,
в заговор решиха да сторят те злина.
И неговият образ се разсея,
докато ликът напълно избледня,
една богиня в свойто царство го понесе,
че принцът неин бил во веки времена.
От моите прегръдки го изтръгна,
а аз се молех, плачех във нощта,
с болка и душа разкъсвана,
гласът не ми достигаше да изкрещя.
* * *
Полунощ е! Дори звездите спят.
А аз уплашена в леглото се обръщам,
плъзгам по чаршафите ръка
и продължавам моя принц да търся.
Какво ви сторих, Богове,
че хубавия сън ми взехте?
Там бях във приказните светове,
защо ми толкоз завидяхте?
В съня си грях ли аз извърших,
защо изпращате ми наказание?
В реалния живот ме връщате,
заточеник на доживотното изгнание.
© Стефанка Бакалова All rights reserved.
