Сън
Привет на всички! Вадя тук едни стари стихчета от нафталина, чета ги и си се чудя сам на себе си какви неща съм писал някога! :-)
| Сън Протягам длани да те стигна, но не мога лицето ти със пръсти да допра, а после се събуждам в изнемога и дълго с поглед рея се в нощта. За мен си като мит, като легенда, поема неизречена докрай и всеки стих отлита неизменно, изгубва се във тъмния безкрай. Ще те покрия нежно и с целувки от челото до глезените чак, дано под мойте парещи милувки забравиш за извършения грях. Не си отивай без да ме прегърнеш! Какво от туй, че кратък е мига? Сънят ми във кошмар ли ще превърнеш? Ще те целуна и отново ще заспя! | |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
