15 окт. 2008 г., 20:26

Сън

522 0 3
 

 

Отворих очи - слънцето блестеше.

Като дете невинно ти до мене спеше.

Мисълта, дали това сега лъжа не беше

през ума ми сега вървеше.

 

Ти се събуди - вятъра шумеше.

Твоят поглед моя срещна.

Убеден бях, че реално е това,

макар и невъзможно да е било.

 

Ти ме целуна - птичките пяха.

Аз отвърнах, ти ме прегърна.

Затворих очи - дъждът валеше,

а ти до мене вече не беше.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиан Донев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...