15.10.2008 г., 20:26

Сън

520 0 3
 

 

Отворих очи - слънцето блестеше.

Като дете невинно ти до мене спеше.

Мисълта, дали това сега лъжа не беше

през ума ми сега вървеше.

 

Ти се събуди - вятъра шумеше.

Твоят поглед моя срещна.

Убеден бях, че реално е това,

макар и невъзможно да е било.

 

Ти ме целуна - птичките пяха.

Аз отвърнах, ти ме прегърна.

Затворих очи - дъждът валеше,

а ти до мене вече не беше.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиан Донев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...