Отворих очи - слънцето блестеше.
Като дете невинно ти до мене спеше.
Мисълта, дали това сега лъжа не беше
през ума ми сега вървеше.
Ти се събуди - вятъра шумеше.
Твоят поглед моя срещна.
Убеден бях, че реално е това,
макар и невъзможно да е било.
Ти ме целуна - птичките пяха.
Аз отвърнах, ти ме прегърна.
Затворих очи - дъждът валеше,
а ти до мене вече не беше.
© Илиан Донев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
