Отворих очи - слънцето блестеше.
Като дете невинно ти до мене спеше.
Мисълта, дали това сега лъжа не беше
през ума ми сега вървеше.
Ти се събуди - вятъра шумеше.
Твоят поглед моя срещна.
Убеден бях, че реално е това,
макар и невъзможно да е било.
Ти ме целуна - птичките пяха.
Аз отвърнах, ти ме прегърна.
Затворих очи - дъждът валеше,
а ти до мене вече не беше.
© Илиан Донев All rights reserved.