9 июн. 2009 г., 19:08

Сън

1.6K 0 8

Сънувах тази нощ, че се събуждам.
Да, вярно е, събудих се в съня.
Светът бе същият, но някак чужд,
там хората си нямаха лица.


Аз тръгнах сам по улица позната
и търсих теб в безликата тълпа,
видях те, ти стоеше там самотна,
но гледаше през мен във вечността.


Събудих се, облян във пот студена,
а ужасът загнездил се бе в мен,
светът е същият, но аз безличен,
самотен крача в него всеки ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Митренов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...