Сънувах тази нощ, че се събуждам.
Да, вярно е, събудих се в съня.
Светът бе същият, но някак чужд,
там хората си нямаха лица.
Аз тръгнах сам по улица позната
и търсих теб в безликата тълпа,
видях те, ти стоеше там самотна,
но гледаше през мен във вечността.
Събудих се, облян във пот студена,
а ужасът загнездил се бе в мен,
светът е същият, но аз безличен,
самотен крача в него всеки ден.
© Георги Митренов All rights reserved.