9.06.2009 г., 19:08

Сън

1.6K 0 8

Сънувах тази нощ, че се събуждам.
Да, вярно е, събудих се в съня.
Светът бе същият, но някак чужд,
там хората си нямаха лица.


Аз тръгнах сам по улица позната
и търсих теб в безликата тълпа,
видях те, ти стоеше там самотна,
но гледаше през мен във вечността.


Събудих се, облян във пот студена,
а ужасът загнездил се бе в мен,
светът е същият, но аз безличен,
самотен крача в него всеки ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Митренов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...