26 янв. 2012 г., 10:12

Сън

861 0 0

Все сънувам, че спасявам светове.

Цял живот насън се боря.

Все сънувам, че месия съм -

една надежда за милиони.

Все сънувам справедливост, дух непокорен.

Все съм силна, ПОБЕДИТЕЛ –

все насън – УВИ!

 

Аз искам някой да сънува, че спасява мен.

Насън да ми е рамо – бокал със вяра в подвиг необикновен.

 

Тогава будни двама да се срещнем.

Да си разкажем колко се обичаме.

Колко изпитания надмогнахме,

че от себе си не се отричаме.

 

Да си припомним душите ни, избягали

в съня.

Напуснали не тялото, а затвора на страха.

 

Съкилийници във нямо поражение,

сънуваме, че можем онова, що с думи го убиваме,

да продължим на всекидневието реда.

 

Забравили живот отвъд предела,

забравяме за себе си, когато трябва да живеем.

Забравени мечти – антики.

 

Все сънувам, че спасявам светове.

Все сънувам, че съм цяла.

А може би парченцата от мен сънуват

заедно една история по-бяла.

Сънуват свят на всички избори,

наяве неизбрани, но в съня ми смело изиграни.

А може би реалният живот е сън, щом сме имитации на себе си тогава.

И може би сънят е моят ден, битуване извън страха и хорска плява.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Спирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...