Jan 26, 2012, 10:12 AM

Сън

  Poetry » Other
860 0 0

Все сънувам, че спасявам светове.

Цял живот насън се боря.

Все сънувам, че месия съм -

една надежда за милиони.

Все сънувам справедливост, дух непокорен.

Все съм силна, ПОБЕДИТЕЛ –

все насън – УВИ!

 

Аз искам някой да сънува, че спасява мен.

Насън да ми е рамо – бокал със вяра в подвиг необикновен.

 

Тогава будни двама да се срещнем.

Да си разкажем колко се обичаме.

Колко изпитания надмогнахме,

че от себе си не се отричаме.

 

Да си припомним душите ни, избягали

в съня.

Напуснали не тялото, а затвора на страха.

 

Съкилийници във нямо поражение,

сънуваме, че можем онова, що с думи го убиваме,

да продължим на всекидневието реда.

 

Забравили живот отвъд предела,

забравяме за себе си, когато трябва да живеем.

Забравени мечти – антики.

 

Все сънувам, че спасявам светове.

Все сънувам, че съм цяла.

А може би парченцата от мен сънуват

заедно една история по-бяла.

Сънуват свят на всички избори,

наяве неизбрани, но в съня ми смело изиграни.

А може би реалният живот е сън, щом сме имитации на себе си тогава.

И може би сънят е моят ден, битуване извън страха и хорска плява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Спирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...