30 апр. 2011 г., 13:44

Сън

1K 0 0

Аз не съм роден за теб

и ти не си за мен, но

не че невъзможно е това

двете наши сенки да бъдат

озарени с чиста светлина,

и с вятъра да полетим

и злото в нас що има,

заедно да победим.

 

Душите две да слеем,

из небеса на любовта

безгрижно да се смеем.

Да усещам твойта топлина,

да те галя нежно с моята ръка.

И никой от нас да не усеща болката

от лявата страна и бързо

като малка рана да зарасне тя.

 

Но това е само сън,

една мечта.

Ах, как искам да съм с теб,

дори и след смъртта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дамяна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...