30.04.2011 г., 13:44

Сън

997 0 0

Аз не съм роден за теб

и ти не си за мен, но

не че невъзможно е това

двете наши сенки да бъдат

озарени с чиста светлина,

и с вятъра да полетим

и злото в нас що има,

заедно да победим.

 

Душите две да слеем,

из небеса на любовта

безгрижно да се смеем.

Да усещам твойта топлина,

да те галя нежно с моята ръка.

И никой от нас да не усеща болката

от лявата страна и бързо

като малка рана да зарасне тя.

 

Но това е само сън,

една мечта.

Ах, как искам да съм с теб,

дори и след смъртта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамяна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...