Apr 30, 2011, 1:44 PM

Сън

  Poetry » Love
1K 0 0

Аз не съм роден за теб

и ти не си за мен, но

не че невъзможно е това

двете наши сенки да бъдат

озарени с чиста светлина,

и с вятъра да полетим

и злото в нас що има,

заедно да победим.

 

Душите две да слеем,

из небеса на любовта

безгрижно да се смеем.

Да усещам твойта топлина,

да те галя нежно с моята ръка.

И никой от нас да не усеща болката

от лявата страна и бързо

като малка рана да зарасне тя.

 

Но това е само сън,

една мечта.

Ах, как искам да съм с теб,

дори и след смъртта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дамяна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...