Сън
Сънувах,
от високо,
че съм въздухът
и всеки вдишваше от мен.
Сънувах, че ме праща полъх към
последната секунда
на дървото повалено.
И тогава -
образувана на вятър -
слязох изпод облаците бели
и се разтършувах в сухата ни шума,
носеща във жилите си Лято.
Две души
лъчите си преплели -
слели се в една-едничка,
най-единствената дума -
спяха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Северина Даниелова Все права защищены
