Сън

Поэзия

932 0 6

Сънувах,

от високо,

че съм въздухът

и всеки вдишваше от мен.

Сънувах, че ме праща полъх към

последната секунда

на дървото повалено.

И тогава -

образувана на вятър -

слязох изпод облаците бели

и се разтършувах в сухата ни шума,

носеща във жилите си Лято.

Две души

лъчите си преплели -

слели се в една-едничка,

най-единствената дума -

спяха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

nikalas (Никалас Борисов)

Как няма да те усетя, за да пишеш поезия, не е само да напишеш някакъв текст с смислови изречения, поезия е: да изразиш чувство, повечето ми стихове са по реални ситуации, както казват хората, за да прочетеш и след това, да разбереш смисъла на един стих, ти трябва да го преживееш. Поезията за мен, е нещо в което душата ми, намира мир и спокойствие, да не съм като вас професионалист, но се стремя към това. !! И няма защо пак заповядай!!

2015-05-03T12:34:58+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

Мерси Никалас, че ме усети (:
-С

2014-12-14T21:33:42+02:00
nikalas (Никалас Борисов)

Страхотно, чувствително стихотворение! Поздрав!

2014-12-14T15:05:31+02:00
selene727 (Северина Даниелова)

Ани, мерси.
Катриона, по принцип съм на същото мнение.
Светлина и Мир -С

2014-12-14T14:51:58+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Оригинален стих, споделям мнението на Алън - краткият, сдържан стих е изящен, защото е най-вече приятен за четене!

2014-12-09T11:57:26+02:00