selene727 (Северина Даниелова)
129 1332
8.12.2014 г., 17:32 ч.

Сън 

  Поезия
573 0 6

Сънувах,

от високо,

че съм въздухът

и всеки вдишваше от мен.

 

Сънувах, че ме праща полъх към

последната секунда

на дървото повалено.

 

И тогава -

образувана на вятър -

слязох изпод облаците бели

и се разтършувах в сухата ни шума,

носеща във жилите си Лято.

 

Две души

лъчите си преплели -

слели се в една-едничка,

най-единствената дума -

спяха.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Как няма да те усетя, за да пишеш поезия, не е само да напишеш някакъв текст с смислови изречения, поезия е: да изразиш чувство, повечето ми стихове са по реални ситуации, както казват хората, за да прочетеш и след това, да разбереш смисъла на един стих, ти трябва да го преживееш. Поезията за мен, е нещо в което душата ми, намира мир и спокойствие, да не съм като вас професионалист, но се стремя към това. !! И няма защо пак заповядай!!
  • Мерси Никалас, че ме усети (:
    -С
  • Страхотно, чувствително стихотворение! Поздрав!
  • Ани, мерси.
    Катриона, по принцип съм на същото мнение.
    Светлина и Мир -С
  • Оригинален стих, споделям мнението на Алън - краткият, сдържан стих е изящен, защото е най-вече приятен за четене!
  • "и се разтършувах в сухата ни шума,
    носеща във жилите си Лято."

    Това е хубаво.
Предложения
: ??:??