8.12.2014 г., 17:32 ч.

Сън 

  Поезия
716 0 6
Сънувах,
от високо,
че съм въздухът
и всеки вдишваше от мен.
Сънувах, че ме праща полъх към
последната секунда
на дървото повалено.
И тогава -
образувана на вятър -
слязох изпод облаците бели
и се разтършувах в сухата ни шума,
носеща във жилите си Лято. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??