Сън
Сънувах,
от високо,
че съм въздухът
и всеки вдишваше от мен.
Сънувах, че ме праща полъх към
последната секунда
на дървото повалено.
И тогава -
образувана на вятър -
слязох изпод облаците бели
и се разтършувах в сухата ни шума,
носеща във жилите си Лято.
Две души
лъчите си преплели -
слели се в една-едничка,
най-единствената дума -
спяха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
