18 июл. 2009 г., 12:49

Сън

1.3K 0 1

Излизам,
вървя,
прибирам се,
спя...
Вечен сън,
вечна есен.
Пееше тя безкрайната си песен.
Вървеше там сама,
стъпвайки върху падналите листа
и мислеше - какво ли значи красота?
Тя виждаше само лошата страна на всеки.
Тя мислеше, че всички са еднакви.
Трябваше й знак.
Искаше да не живее само в мрак.
Искаше да е почувства жива,
искаше й се да бъде самодива.
Да язди насред пустошта,
да се радва на слънчевата светлина.
Но това бяха просто мечти,
нищо не ще се промени.
Всичко свърши,
отиде си...
Събудих се...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...