Сън
Излизам,
вървя,
прибирам се,
спя...
Вечен сън,
вечна есен.
Пееше тя безкрайната си песен.
Вървеше там сама,
стъпвайки върху падналите листа
и мислеше - какво ли значи красота?
Тя виждаше само лошата страна на всеки.
Тя мислеше, че всички са еднакви.
Трябваше й знак.
Искаше да не живее само в мрак.
Искаше да е почувства жива,
искаше й се да бъде самодива.
Да язди насред пустошта,
да се радва на слънчевата светлина.
Но това бяха просто мечти,
нищо не ще се промени.
Всичко свърши,
отиде си...
Събудих се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
