Сън
Излизам,
вървя,
прибирам се,
спя...
Вечен сън,
вечна есен.
Пееше тя безкрайната си песен.
Вървеше там сама,
стъпвайки върху падналите листа
и мислеше - какво ли значи красота?
Тя виждаше само лошата страна на всеки.
Тя мислеше, че всички са еднакви.
Трябваше й знак.
Искаше да не живее само в мрак.
Искаше да е почувства жива,
искаше й се да бъде самодива.
Да язди насред пустошта,
да се радва на слънчевата светлина.
Но това бяха просто мечти,
нищо не ще се промени.
Всичко свърши,
отиде си...
Събудих се...
© Цвет All rights reserved.
