10 сент. 2017 г., 00:12

Сън

820 0 1

Усещане за познат,

усещане за обичане – монохромно,

а после цветно,

с нюанси, които  обичам –

цветовете на изгрева и залеза.

Боже,

дай ми един миг и сигурност

за пътуване по извивките на душата.

 

Навярно е спомен, а те,

спомените –

тичат, препъват се, стават, догонват се и

пристигнали в себе си,

задъхано се разтапят...

 

Намирам брод, скицирам красота –

в словото,

в жеста, в шепота и

търся миг в часа на залеза...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...