10.09.2017 г., 0:12

Сън

812 0 1

Усещане за познат,

усещане за обичане – монохромно,

а после цветно,

с нюанси, които  обичам –

цветовете на изгрева и залеза.

Боже,

дай ми един миг и сигурност

за пътуване по извивките на душата.

 

Навярно е спомен, а те,

спомените –

тичат, препъват се, стават, догонват се и

пристигнали в себе си,

задъхано се разтапят...

 

Намирам брод, скицирам красота –

в словото,

в жеста, в шепота и

търся миг в часа на залеза...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...