10.09.2017 г., 0:12

Сън

818 0 1

Усещане за познат,

усещане за обичане – монохромно,

а после цветно,

с нюанси, които  обичам –

цветовете на изгрева и залеза.

Боже,

дай ми един миг и сигурност

за пътуване по извивките на душата.

 

Навярно е спомен, а те,

спомените –

тичат, препъват се, стават, догонват се и

пристигнали в себе си,

задъхано се разтапят...

 

Намирам брод, скицирам красота –

в словото,

в жеста, в шепота и

търся миг в часа на залеза...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...