10.09.2017 г., 0:12

Сън

809 0 1

Усещане за познат,

усещане за обичане – монохромно,

а после цветно,

с нюанси, които  обичам –

цветовете на изгрева и залеза.

Боже,

дай ми един миг и сигурност

за пътуване по извивките на душата.

 

Навярно е спомен, а те,

спомените –

тичат, препъват се, стават, догонват се и

пристигнали в себе си,

задъхано се разтапят...

 

Намирам брод, скицирам красота –

в словото,

в жеста, в шепота и

търся миг в часа на залеза...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...