Усещане за познат,
усещане за обичане – монохромно,
а после цветно,
с нюанси, които обичам –
цветовете на изгрева и залеза.
Боже,
дай ми един миг и сигурност
за пътуване по извивките на душата.
Навярно е спомен, а те,
спомените –
тичат, препъват се, стават, догонват се и
пристигнали в себе си,
задъхано се разтапят...
Намирам брод, скицирам красота –
в словото,
в жеста, в шепота и
търся миг в часа на залеза...
© Дима All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
