Пак старите дрехи набързо обличам

И с песен отново излизам навън.

Усещам се нов и свободен – различен...

А тъжното минало вече е сън.

И хуквам със боси нозе през полето.

Косите ми гали пак вятър познат.

Със ведра усмивка поглеждам небето

и сякаш във този миг ставам крилат.

Усещам, че мога да литна в простора

и мога с ръка да откъсна звезда.

И все по-високо, и все по-нагоре!

Над мен да изгрее Дъга.

Животът е хубав, повярвай в това.

След лошото винаги идва добро.

Дори победен ти не свеждай глава –

тогава със тебе ще бъде и Бог.

...