7 июл. 2019 г., 21:26

Сън

1.1K 1 0

Пак старите дрехи набързо обличам

И с песен отново излизам навън.

Усещам се нов и свободен – различен...

А тъжното минало вече е сън.

 

И хуквам със боси нозе през полето.

Косите ми гали пак вятър познат.

Със ведра усмивка поглеждам небето

и сякаш във този миг ставам крилат.

 

Усещам, че мога да литна в простора

и мога с ръка да откъсна звезда.

И все по-високо, и все по-нагоре!

Над мен да изгрее Дъга.

 

 

Животът е хубав, повярвай в това.

След лошото винаги идва добро.

Дори победен ти не свеждай глава –

тогава със тебе ще бъде и Бог.

 

 

...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...