7.07.2019 г., 21:26

Сън

1.1K 1 0

Пак старите дрехи набързо обличам

И с песен отново излизам навън.

Усещам се нов и свободен – различен...

А тъжното минало вече е сън.

 

И хуквам със боси нозе през полето.

Косите ми гали пак вятър познат.

Със ведра усмивка поглеждам небето

и сякаш във този миг ставам крилат.

 

Усещам, че мога да литна в простора

и мога с ръка да откъсна звезда.

И все по-високо, и все по-нагоре!

Над мен да изгрее Дъга.

 

 

Животът е хубав, повярвай в това.

След лошото винаги идва добро.

Дори победен ти не свеждай глава –

тогава със тебе ще бъде и Бог.

 

 

...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...