Пак старите дрехи набързо обличам
И с песен отново излизам навън.
Усещам се нов и свободен – различен...
А тъжното минало вече е сън.
И хуквам със боси нозе през полето.
Косите ми гали пак вятър познат.
Със ведра усмивка поглеждам небето
и сякаш във този миг ставам крилат.
Усещам, че мога да литна в простора
и мога с ръка да откъсна звезда.
И все по-високо, и все по-нагоре!
Над мен да изгрее Дъга. ...