7 jul 2019, 21:26

Сън

1.1K 1 0

Пак старите дрехи набързо обличам

И с песен отново излизам навън.

Усещам се нов и свободен – различен...

А тъжното минало вече е сън.

 

И хуквам със боси нозе през полето.

Косите ми гали пак вятър познат.

Със ведра усмивка поглеждам небето

и сякаш във този миг ставам крилат.

 

Усещам, че мога да литна в простора

и мога с ръка да откъсна звезда.

И все по-високо, и все по-нагоре!

Над мен да изгрее Дъга.

 

 

Животът е хубав, повярвай в това.

След лошото винаги идва добро.

Дори победен ти не свеждай глава –

тогава със тебе ще бъде и Бог.

 

 

...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...