Сън
СЪН
... когато огънчето близне върха на твоята цигара
и глътне дрипавият изгрев последният светлик на фара,
и твоят ден чашле отвори – за сетната пчелица, цвете,
поседне в тихите ти двори, и сетне литне – мимолетен,
и изпроводиш върху хълма ятата си несметни птици,
и те прегърне нощ безмълвна, вторачила във теб зеници,
и ти – развеял бяла ризка през есенните си дъбрави,
какво от Бога да поискаш, освен навек да те забрави? –
щом залезът разчепка прежди, и хлътне слънцето оттатък,
били са сън и дните прежни, и ти бе сън – красив и кратък,
10 декемврий 2023 г.
гр. Варна, 14, 45 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
