13 авг. 2024 г., 06:34
Сънувам сърцето на сянката,
сред тихия стон на нощта
и губера тих на полянката,
изпратила много лета.
Ръцете на пролет окичени,
прегърнали нежния бриз
и спомени, нейде затичани,
към детския пристан лъчист.
Реката, изгладила белези
от рани на боси нозе
и пурпурни приказни залези,
извезали топло небе. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация