Сън

13.08.2024 г., 6:34 ч.

Поезия » Философска

192 0 0

Сънувам сърцето на сянката,
сред тихия стон на нощта
и губера тих на полянката,
изпратила много лета.
Ръцете на пролет окичени,
прегърнали нежния бриз
и спомени, нейде затичани,
към детския пристан лъчист.
Реката, изгладила белези
от рани на боси нозе
и пурпурни приказни залези,
извезали топло небе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сън

Искате да прочетете повече?

Предложения