Сън

Сънувам сърцето на сянката,

сред тихия стон на нощта
и губера тих на полянката,
изпратила много лета.

Ръцете на пролет окичени,
прегърнали нежния бриз
и спомени, нейде затичани,
към детския пристан лъчист.

Реката, изгладила белези
от рани на боси нозе
и пурпурни приказни залези,
извезали топло небе.

Сънувам лицето на сянката,
загадъчно вплела коси, 
и жадна пресичам полянката
под сините звездни очи.