Сън

Поэзия

820 0 6

В небето блещукат

две ярки звезди –

две точици,

мигащи в мрака.

До мене проблясват,

две черни очи –

два въглена

вперени, чакат.

Прогарят до болка,

те, мойто сърце –

тупти то,

бушува и стене.

Докосват ме нежно

две крехки ръце...

- Стани де!

Стани!

Да учиш. е време!

16.03.1983 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kasius (Бостан Бостанджиев)

Ха, ха, ха! Писателче! Ти си пълен идиот! ))))

2006-10-12T00:19:33+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много хубав стих!!! Поздрави, Краси!!!

2006-10-11T18:23:23+03:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Благодаря за вниманието!
Писателче! И на теб благодаря, че ме цитираш! След като съм го написал, значи искам да го прочетат и останалите. А ти си майстор на автоголовете! По-красноречиво не мога да ти определя характера, но се чудя идиот ли си станал в последствие или си се родил така, увреден генетично!

2006-10-11T12:15:37+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много ми хареса!

2006-10-11T10:47:29+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Сладко е, много хубаво.

Поздрав и усмивка.

2006-10-11T01:07:04+03:00