В небето блещукат
две ярки звезди –
две точици,
мигащи в мрака.
До мене проблясват,
две черни очи –
два въглена
вперени, чакат.
Прогарят до болка,
те, мойто сърце –
тупти то,
бушува и стене.
Докосват ме нежно
две крехки ръце...
- Стани де!
Стани!
Да учиш. е време!
16.03.1983 г.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени