11.10.2006 г., 0:25 ч.  

Сън 

  Поезия
622 0 6

В небето блещукат

две ярки звезди –

две точици,

мигащи в мрака.


До мене проблясват,

две черни очи –

два въглена

вперени, чакат.

 

Прогарят до болка,

те, мойто сърце –

тупти то,

бушува и стене.


Докосват ме нежно

две крехки ръце...


- Стани де!

Стани!

Да учиш. е време!

 

16.03.1983 г.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??