14 июн. 2013 г., 23:10

Сън и реалност

588 0 0

Хванати сме за ръка, тичаме през ливади.

Тъмни сгради ми се смеят. Вече ми се гади.

Млади и заедно, няма нищо по-прекрасно!

Сама съм от доста време и е много ужасно.

 

Стоим прегърнати. Правиш ме щастлива.

Всяка секунда от този живот ме убива!

Разкривам се пред теб и обичаш ме, знам.

Никой нищичко не ми е дал, че аз да дам.

 

Твоя съм изцяло. Толкова сме влюбени...

Всички парчета от сърцето ми са изгубени.

Загубени сме заедно и се скитаме из рая.

Затворена съм в мрачна и тъжна стая.

 

Цялата ухая на теб. Нежно ме целуваш.

Крещя да останеш, но ти не ме чуваш...

Лекуваш ме. Обгръщаш ме нежно с ръце.

Аз съм изгубена, самотна и с разбито сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...