14.06.2013 г., 23:10 ч.

Сън и реалност 

  Поезия » Друга
433 0 0

Хванати сме за ръка, тичаме през ливади.

Тъмни сгради ми се смеят. Вече ми се гади.

Млади и заедно, няма нищо по-прекрасно!

Сама съм от доста време и е много ужасно.

 

Стоим прегърнати. Правиш ме щастлива.

Всяка секунда от този живот ме убива!

Разкривам се пред теб и обичаш ме, знам.

Никой нищичко не ми е дал, че аз да дам.

 

Твоя съм изцяло. Толкова сме влюбени...

Всички парчета от сърцето ми са изгубени.

Загубени сме заедно и се скитаме из рая.

Затворена съм в мрачна и тъжна стая.

 

Цялата ухая на теб. Нежно ме целуваш.

Крещя да останеш, но ти не ме чуваш...

Лекуваш ме. Обгръщаш ме нежно с ръце.

Аз съм изгубена, самотна и с разбито сърце.

© Диляна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??