4 авг. 2025 г., 07:53

Сън или пробуда

235 7 5

Животът - сън ли е, или пробуда,

кайнак от мигове, най-земно чудо!

Дали е пламък, който в нас гори,

и търси смисъл между две зари.

 

Родени сме с въпрос във всяка клетка -

Живот свободен? Или зад решетки?

Но отговорът често е мълчание,

а в думите - съмнение, страдание.

 

Дали е просто прах от звезден крах,

или е мисъл в кратък земен страх.

Дали сме плам, частица от безкрая,

или искра, що в тъмното догаря.

 

Във тихата любов без притежание,

в надежда, жива след разочарование.

Във истина - изричана безспир,

във път поет - дори без ориентир.

 

Животът - пламък кратък, но красив,

а смисълът - да бъдеш справедлив.

Да носиш светлина в най-тъмен мрак,

да си въпрос... и сам да станеш знак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за хубавия коментар, Тони! Ще запомня!
    Благодаря, Мини! Красиво четиристишие!
    Благодаря за подкрепата, Доре!
    Сърдечно благодаря, Боби!
  • Много ми хареса, Злати!
    Ще ти напиша и аз една мисъл -
    В живота винаги трябва да гледаш в четири посоки -
    Напред, за да видиш къде отиваш.
    Назад, за да не забравяш откъде си тръгнал.
    Надолу, за да не стъпчеш някой.
    Встрани, за да видиш кой е останал до теб
  • Животът е пламък и вълшебен път,
    по който влюбени смирено вървят,
    крият в сърцата си недостъпен кът,
    и за ръцете си се здраво държат!

    Хареса ми стихът ти, Злати!
    Поздравявам те!
  • "Животът - пламък кратък, но красив,
    а смисълът - да бъдеш справедлив... " Чудесен стих, Злати!
  • Много е хубаво! Силен финал!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...