4.08.2025 г., 7:53

Сън или пробуда

233 7 5

Животът - сън ли е, или пробуда,

кайнак от мигове, най-земно чудо!

Дали е пламък, който в нас гори,

и търси смисъл между две зари.

 

Родени сме с въпрос във всяка клетка -

Живот свободен? Или зад решетки?

Но отговорът често е мълчание,

а в думите - съмнение, страдание.

 

Дали е просто прах от звезден крах,

или е мисъл в кратък земен страх.

Дали сме плам, частица от безкрая,

или искра, що в тъмното догаря.

 

Във тихата любов без притежание,

в надежда, жива след разочарование.

Във истина - изричана безспир,

във път поет - дори без ориентир.

 

Животът - пламък кратък, но красив,

а смисълът - да бъдеш справедлив.

Да носиш светлина в най-тъмен мрак,

да си въпрос... и сам да станеш знак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавия коментар, Тони! Ще запомня!
    Благодаря, Мини! Красиво четиристишие!
    Благодаря за подкрепата, Доре!
    Сърдечно благодаря, Боби!
  • Много ми хареса, Злати!
    Ще ти напиша и аз една мисъл -
    В живота винаги трябва да гледаш в четири посоки -
    Напред, за да видиш къде отиваш.
    Назад, за да не забравяш откъде си тръгнал.
    Надолу, за да не стъпчеш някой.
    Встрани, за да видиш кой е останал до теб
  • Животът е пламък и вълшебен път,
    по който влюбени смирено вървят,
    крият в сърцата си недостъпен кът,
    и за ръцете си се здраво държат!

    Хареса ми стихът ти, Злати!
    Поздравявам те!
  • "Животът - пламък кратък, но красив,
    а смисълът - да бъдеш справедлив... " Чудесен стих, Злати!
  • Много е хубаво! Силен финал!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...