19 окт. 2010 г., 11:38

Сън или спомен

2.3K 0 31

Ще се върне ли някога? Няма.
Вече всичко това е лъжа.
И в замрежени спомени само
над Земята позната кръжа:

дето сенките ходят по двора,
дето слънцето спира за миг,
дето птиците още говорят
на забравен от мене език.

Дето някой току се провикне:
- Хайде, тръгваме!.. 

Сън е билó.

...
Мое никъде, мое никога.
Мое минало.

Сън е билó.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прочетох това стихотворение в книжката ти, която си купих преди време, и сега го потърсих тук в сайта, за да ти напиша коментар. Забелязах известна промяна в първия куплет, но това, което исках да ти кажа, продължава да важи в пълна степен, а именно:

    Това стихотворение е виртуозно в своята непретенциозност, а точно това е идеалът ми за поезия.

  • Много хубаво
  • Мое никъде, мое никога.
    Мое минало.
    Сън е билó.

    Много въздействащ финал, Райсън!
  • panta rei...
  • Като ги нанижеш тези слова... - мъдрост, тиха тъга и благородство - от където и да го погледнеш - поезия до мозъка на костите!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...