Ще се върне ли някога? Няма.
Вече всичко това е лъжа.
И в замрежени спомени само
над Земята позната кръжа:
дето сенките ходят по двора,
дето слънцето спира за миг,
дето птиците още говорят
на забравен от мене език.
Дето някой току се провикне:
- Хайде, тръгваме!..
Сън е билó.
...
Мое никъде, мое никога.
Мое минало.
Сън е билó.
© Райчо Русев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
