19.10.2010 г., 11:38

Сън или спомен

2.3K 0 31

Ще се върне ли някога? Няма.
Вече всичко това е лъжа.
И в замрежени спомени само
над Земята позната кръжа:

дето сенките ходят по двора,
дето слънцето спира за миг,
дето птиците още говорят
на забравен от мене език.

Дето някой току се провикне:
- Хайде, тръгваме!.. 

Сън е билó.

...
Мое никъде, мое никога.
Мое минало.

Сън е билó.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох това стихотворение в книжката ти, която си купих преди време, и сега го потърсих тук в сайта, за да ти напиша коментар. Забелязах известна промяна в първия куплет, но това, което исках да ти кажа, продължава да важи в пълна степен, а именно:

    Това стихотворение е виртуозно в своята непретенциозност, а точно това е идеалът ми за поезия.

  • Много хубаво
  • Мое никъде, мое никога.
    Мое минало.
    Сън е билó.

    Много въздействащ финал, Райсън!
  • panta rei...
  • Като ги нанижеш тези слова... - мъдрост, тиха тъга и благородство - от където и да го погледнеш - поезия до мозъка на костите!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...