19.10.2010 г., 11:38

Сън или спомен

2.3K 0 31

Ще се върне ли някога? Няма.
Вече всичко това е лъжа.
И в замрежени спомени само
над Земята позната кръжа:

дето сенките ходят по двора,
дето слънцето спира за миг,
дето птиците още говорят
на забравен от мене език.

Дето някой току се провикне:
- Хайде, тръгваме!.. 

Сън е билó.

...
Мое никъде, мое никога.
Мое минало.

Сън е билó.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох това стихотворение в книжката ти, която си купих преди време, и сега го потърсих тук в сайта, за да ти напиша коментар. Забелязах известна промяна в първия куплет, но това, което исках да ти кажа, продължава да важи в пълна степен, а именно:

    Това стихотворение е виртуозно в своята непретенциозност, а точно това е идеалът ми за поезия.

  • Много хубаво
  • Мое никъде, мое никога.
    Мое минало.
    Сън е билó.

    Много въздействащ финал, Райсън!
  • panta rei...
  • Като ги нанижеш тези слова... - мъдрост, тиха тъга и благородство - от където и да го погледнеш - поезия до мозъка на костите!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...