4 нояб. 2005 г., 01:15

Сън в черно

1.2K 0 1

СЪН В ЧЕРНО

 

Сънувах сън – под цъфнали липи

аз стисках уморените клепачи.

А слънцето листата прогори –

опита се липата да разплаче.

 

Изгарящите слънчеви лъчи

зелената земя изпепелиха.

Липата тъжно сухи клони сви.

И ето, че роди се черен вихър.

 

А вихърът препусна в пепелта

и слънцето закри със облак тъмен.

Аз гледах почернялата земя

с невярващ поглед, с безнадеждност пълен...

 

Как можех да живея в този свят,

където всичко живо бе изтляло?

Аз мразех този сън във черен цвят!

Очи отворих – беше заваляло…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любка Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Доста внушаващо!Определено ми харесва

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...