Nov 4, 2005, 1:15 AM

Сън в черно

  Poetry
1.2K 0 1

СЪН В ЧЕРНО

 

Сънувах сън – под цъфнали липи

аз стисках уморените клепачи.

А слънцето листата прогори –

опита се липата да разплаче.

 

Изгарящите слънчеви лъчи

зелената земя изпепелиха.

Липата тъжно сухи клони сви.

И ето, че роди се черен вихър.

 

А вихърът препусна в пепелта

и слънцето закри със облак тъмен.

Аз гледах почернялата земя

с невярващ поглед, с безнадеждност пълен...

 

Как можех да живея в този свят,

където всичко живо бе изтляло?

Аз мразех този сън във черен цвят!

Очи отворих – беше заваляло…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любка Славова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Доста внушаващо!Определено ми харесва

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...