4 nov 2005, 1:15

Сън в черно

  Poesía
1.2K 0 1

СЪН В ЧЕРНО

 

Сънувах сън – под цъфнали липи

аз стисках уморените клепачи.

А слънцето листата прогори –

опита се липата да разплаче.

 

Изгарящите слънчеви лъчи

зелената земя изпепелиха.

Липата тъжно сухи клони сви.

И ето, че роди се черен вихър.

 

А вихърът препусна в пепелта

и слънцето закри със облак тъмен.

Аз гледах почернялата земя

с невярващ поглед, с безнадеждност пълен...

 

Как можех да живея в този свят,

където всичко живо бе изтляло?

Аз мразех този сън във черен цвят!

Очи отворих – беше заваляло…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любка Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста внушаващо!Определено ми харесва

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...