4.11.2005 г., 1:15

Сън в черно

1.2K 0 1

СЪН В ЧЕРНО

 

Сънувах сън – под цъфнали липи

аз стисках уморените клепачи.

А слънцето листата прогори –

опита се липата да разплаче.

 

Изгарящите слънчеви лъчи

зелената земя изпепелиха.

Липата тъжно сухи клони сви.

И ето, че роди се черен вихър.

 

А вихърът препусна в пепелта

и слънцето закри със облак тъмен.

Аз гледах почернялата земя

с невярващ поглед, с безнадеждност пълен...

 

Как можех да живея в този свят,

където всичко живо бе изтляло?

Аз мразех този сън във черен цвят!

Очи отворих – беше заваляло…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любка Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доста внушаващо!Определено ми харесва

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...