Сън в зимен ден

Поэзия » Другая

529 10 13

в памет на Христо Карастоянов

Не ме лъжи, мой живот,

не ме лъжи,че много още ми остава...

Все още ябълковият плод,

който Ева ми подари, опознавам!

Все още диша любовта; тук

земните ми чувства пред нея коленичат.

Когато песента на птиците от юг

се завръща, за да заявя, че те обичам!

Не ме лъжи, мой живот!

И не искай от мен това, което ми остава...

Над мен е родният небосвод.

Под мен е земята, която вече ме притежава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и поздравите, Латинка-Златна!🙏

2024-01-28T23:22:10+02:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

"Не ме лъжи, мой живот!
И не искай от мен това, което ми остава...
Над мен е родният небосвод.
Под мен е земята, която вече ме притежава!"

Животът е Божи дар! Той е много, много кратък, но той е най-цветното, най-нежното, най-хубавото и най-интересното нещо, което може да се случи. Нека да го ценим и да благодарим на Бога за всеки миг!

Благословена вечер за теб и твоето семейство, Ranrozar (Стойчо Станев)! Бъдете здрави!

2024-01-28T20:28:52+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за Любими,Асенчо!🙏
Благодаря за Любими,Лили!🙏

2024-01-27T07:17:02+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за сентенцията,Пепи!🙏
Благодаря за коментара и оценката, Ники!🙏

2024-01-25T20:09:38+02:00
Niki_art (Николай Василев)

Чудесно посвещение, Стойчо!
Светла му памет!
Посвещенията ти са повече от чудесни!

2024-01-25T16:04:34+02:00