24.01.2024 г., 19:56 ч.

Сън в зимен ден 

  Поезия » Друга
297 10 13

 

 

      в памет на Христо Карастоянов 

 

Не ме лъжи, мой живот, 

не ме лъжи,че много още ми остава...

Все още ябълковият плод,

който Ева ми подари, опознавам!

 

Все още диша любовта; тук 

земните ми чувства пред нея коленичат.

Когато песента на птиците от юг 

се завръща, за да заявя, че те обичам!

 

Не ме лъжи, мой живот!

И не искай от мен това, което ми остава...

Над мен е родният небосвод.

Под мен е земята, която вече ме притежава!

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара и поздравите, Латинка-Златна!🙏
  • "Не ме лъжи, мой живот!
    И не искай от мен това, което ми остава...
    Над мен е родният небосвод.
    Под мен е земята, която вече ме притежава!"

    Животът е Божи дар! Той е много, много кратък, но той е най-цветното, най-нежното, най-хубавото и най-интересното нещо, което може да се случи. Нека да го ценим и да благодарим на Бога за всеки миг!

    Благословена вечер за теб и твоето семейство, Ranrozar (Стойчо Станев)! Бъдете здрави!
  • Благодаря за Любими,Асенчо!🙏
    Благодаря за Любими,Лили!🙏
  • Благодаря за сентенцията,Пепи!🙏
    Благодаря за коментара и оценката, Ники!🙏
  • Чудесно посвещение, Стойчо!
    Светла му памет!
    Посвещенията ти са повече от чудесни!
  • Жаждата за живот няма възраст!
  • Благодаря за Любими, Юри!
  • Благодаря за Любими, Елка!
    Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    Смъртта идва понякога толкова неочаквано, че още не мога да повярвам!
  • Безпощадно си точен, Стойчо.
    А в поезията точността е един от основните източници на естетическо въздействие.

    "Не ме лъжи, мой живот!
    И не искай от мен това, което ми остава...
    Над мен е родният небосвод.
    Под мен е земята, която вече ме притежава!"

    Изключителен стих!

    П.П. Бог да прости Христо Карастоянов!
  • Благодаря за Любими, Силвия и Ана!
  • Благодаря за коментарите и оценките!
    Посвещението е на Христо Карастоянов.Днес присъствах на погребението му.Написах го като монолог,понеже Христо се спомина вчера след обяд в съня си.
    Бог да го прости!🙏
  • До последния дъх живеем за любов и с любов. Не бързай, Стойчо, това е Божа работа, ние само трябва като Него да обичаме! Хареса ми стиха ти!
  • Харесва ми!
Предложения
: ??:??