bratan (Братан)
163 80
22 апр. 2009 г., 17:33

Сънчоглед 

  Поэзия
737 0 5

 

 

 

Сънчоглед.

 

В океана на живота,

на счупена дъска,

не търся брегове.

 

Нахална чайка

отпъждам от дъската,

нали не се яде.

 

До мене плува

сив делфин.

Ще му се зарадвам,

но ме тревожи с този тъжен цвят.

След което,

слънцето огрява ми лицето,

да стъпя мога на брега.

 

Вървя и мисля си, че ето,

за кратко, здраве тук ще събера.

 

22април2009

 

 

 

© Братан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Автентичен стих и интересни редове! Допаднаха ми редовете ти с нестандартността си.
  • Не разбрах кое не се яде - чайката или дъската? )))
    А този делфин ми напомни за оня виц "Другарю, Вие сте китаец!"
    Защо - може би ще се сетиш, ако знаеш вица.(((
  • Много асоциативно пишеш, допада ми.
  • хаха!!
    Дочке, благодаря ти за истинския коментар! Ободри ме много, а може би си права за кампанията!
  • Защо към чайката подхождаш кулинарно?
    Навярно имала е нужда от компания.
    Или е искала за теб навярно
    да проведе спасителна кампания.

    Стихът е оригинален.Поздравления!
Предложения
: ??:??