Сънчоглед

Поезия

901 0 5

Сънчоглед.

В океана на живота,

на счупена дъска,

не търся брегове.

Нахална чайка

отпъждам от дъската,

нали не се яде.

До мене плува

сив делфин.

Ще му се зарадвам,

но ме тревожи с този тъжен цвят.

След което,

слънцето огрява ми лицето,

да стъпя мога на брега.

Вървя и мисля си, че ето,

за кратко, здраве тук ще събера.

22април2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Burns

Автентичен стих и интересни редове! Допаднаха ми редовете ти с нестандартността си.

2015-08-18T12:26:34+03:00
LONTANA (Даша)

Не разбрах кое не се яде - чайката или дъската? )))
А този делфин ми напомни за оня виц "Другарю, Вие сте китаец!"
Защо - може би ще се сетиш, ако знаеш вица.(((

2009-04-25T10:56:08+03:00
Човек (Анна Станоева)

Много асоциативно пишеш, допада ми.

2009-04-23T10:52:24+03:00
bratan (Братан)

хаха!!
Дочке, благодаря ти за истинския коментар! Ободри ме много, а може би си права за кампанията!

2009-04-23T01:13:00+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Защо към чайката подхождаш кулинарно?
Навярно имала е нужда от компания.
Или е искала за теб навярно
да проведе спасителна кампания.

Стихът е оригинален.Поздравления!

2009-04-22T23:55:37+03:00