Сънчоглед.
В океана на живота,
на счупена дъска,
не търся брегове.
Нахална чайка
отпъждам от дъската,
нали не се яде.
До мене плува
сив делфин.
Ще му се зарадвам,
но ме тревожи с този тъжен цвят.
След което,
слънцето огрява ми лицето,
да стъпя мога на брега.
Вървя и мисля си, че ето,
за кратко, здраве тук ще събера.
22април2009
© Братан All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
