Измислих те!
В съня си те създадох,
до мен стоеше с пламнали очи,
създадох те, защото трябва -
да има някого до мен, нали...
Измислих те!
В болката на тази вечер,
в болката на тихите сълзи,
нали не трябва само аз да страдам
и нека някой друг да го боли...
Измислих те!
И ако трябва, пак ще те измисля,
от болката да бъдеш сам
и ако утре не те намеря,
повярвай, пак ще те СЪЗДАМ.
© Диана Димитрова Все права защищены