Измислих те!
В съня си те създадох,
до мен стоеше с пламнали очи,
създадох те, защото трябва -
да има някого до мен, нали...
Измислих те!
В болката на тази вечер,
в болката на тихите сълзи,
нали не трябва само аз да страдам
и нека някой друг да го боли...
Измислих те!
И ако трябва, пак ще те измисля,
от болката да бъдеш сам
и ако утре не те намеря,
повярвай, пак ще те СЪЗДАМ.
© Диана Димитрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
